Произходът на кафето може да се проследи поне от 10 век. Coffea arabica (известен още като кафе арабика), преобладаващият вид, произхожда от горите на югозападните планински райони на Етиопия и планините на Йемен. Там кафеените дървета израствали 100-120 см сред дивата природа, с бели цветчета и червени до лилави черешки, в които се съдържат зърната.
Съществува значителен дебат кой първи е открил ползите му като напитка. Една история разказва за суфийски мистик от Йемен, който вкусил плодовете в Етиопия, след като видял енергизиращия им ефект върху птиците там.
Друга е свързана с етиопски козар от IX век, който отнесъл плодове на монах, който ги хвърлил в огъня и усетил примамливия им аромат. Трета приказка разказва за ученик на шейх Абуул Хасан Шадели, който открил вълшебните зърна, след като бил заточен в пустинна пещера в Йемен.
Независимо в коя история сте избрали да повярвате, в суфинските светилища на Йемен има археологически доказателства, които предполагат, че кафето е било консумирано там редовно още през 15 век. Суфийските вярващи са го използвали, за да им помогне да се съсредоточат и като вид духовно опиянение, когато скандират името на Бог.
Оттам кафето се разпространява в Мека и Медина, след това по-големи градове като Багдад, Константинопол и Дамаск. Кафенета започнали да изникват около религиозния университет Ал Азхар в Кайро, след това в Алепо и Истанбул.
От първоначалното си отглеждане в Южна Арабия консумацията на кафе постепенно пробива в Европа, Индия, Индонезия и в крайна сметка в Америка. Сега всеки ден се консумират над 2,25 милиарда чаши, като зърната се добиват от черешките на дървета, отглеждани в над 70 различни страни по света.
